Не се отказват лесно. Дори май изобщо не се отказват. Когато решат, че нещо трябва да се направи, че си струва, няма пречка, която да не преодолеят. Ето например, интеграцията на черните и другите малцинства. Колосална задача. Скъпа. Спорни резултати. Но когато разумът казва, че ТРЯБВА да стане, усилията не се пестят. И мисля, че ще стане, дори вече е станало в много-много случаи.
Да ви говоря ли за отиване на Луната, или осъществяването на проекта Интернет? Друга нация не би имала куража да направи такова нещо, като Интернет. Помня френската алтернатива - минител. Това бе максимумът, който дори една демократична страна, като Франция, бе в състояние да произведе. По телефонната жица получаваш търговска и пожлена информация. Но не можеш да публикуваш. Също като Телетекст. Помните ли Телетекст?
Но англосаксите са луди. Те ще го направят такова, каквото е днес - опасно, разголващо, непредвидимо и неуправляемо.
Сравнявам с българите. Те са колебливо, страхливо, наплашено племе. Тръгнат нанякъде и се върнат. Тръгнат по друг път и пак се върнат. Всъщност стоят на едно място, или много бавно напредват. Помните ли първите свободни избори? Пуснати от клетката, българите пак избраха... клетката. Гласуваха за БСП. Две години по-късно, след Лукановата зима, гласуваха за СДС, но с малко - 31 срещу 30% за БСП. И първото демократично правителство падна само след година. Още две години малоумие (Любен Беров, поддържан от БСП и ДПС) и пак връщане в комунизма - Жан Виденов. Видяха, че там, където са се върнали, няма живот, и най-сетне гласуваха за СДС както трябва. След 4 години управление на Иван Костов, вместо да го преизберат, те пак тръгнаха по крив път: Симеон. След това, тотално объркани, пак се върнаха: Станишев. Объркването продължава: бодигардът на Тодор Живков, член на Европейската Народна партия.
Добре, че англосаксите не са се захванали да правят комунизъм, щяха да го направят.
Да видим, какъв ще е следващият им проект.
