Как се поддържа ред в Америка

Не знам.

Упорито търся скрити камери навсякъде, очаквам при всяко дребно нарушение да се появи от засада строг полицай, но не. Няколко пъти вече сме в ситуация, когато някой в униформа приближава към нас, когато сме в нарушение, и тъкмо започнем да се оправдаваме, той/тя ни се усмихва и предлага помощ. Но повечето пъти нищо не става, превишението на скоростта на пътя, или паркирането на мястото за инвалиди отминава незабелязано и несанкционирано. Е, това за мястото за инвалиди си го измислих, не съм го правил никога, но внимателно следя кога най-сетне някой ще паркира на винаги празното място за инвалиди на нашия паркинг. Колкото и да е препълнен, то си стои свободно, както и десетината други места за инвалиди, разпръснати пред всяка сграда в комплекса.
Предполагам, че се действа на принципа "страх лозе пази", но... страх от какво? Нали и в България има санкции, глоби, присъди... защо тогава цари хаос навсякъде? Вече година сме тук, имаме три деца, и сигурно сме предизвикали поне няколко ситуации, в които нещо да сме сгрешили, но никой не ни е викнал, не ни се е скарал, не ни е заплашвал... Вярно, англо-саксите са по-сдържани. Те казват нещата много меко, докато ние сме по-нервни и избухливи. Ако шефът в Америка ти каже "опитай да го направиш така", в България би го казал "следващия път ще ти разгоня фамилията". И въпреки това, не разбирам, как се спазва редът в Америка.
Виждам, че на пътя полицаи дебнат, спират и санкционират шофьори, като у нас, макар и много по-рядко. Но никъде другаде не виждам контрол над нещата, а въпреки това цари ред и чудесна организация. Хиляди хора се събират на концерт или детски празник в парка, но няма бутане, просташки крясъци, пиянски или наркомански изпълнения. Наскоро местният баскетболен тим спечели купата на НБЛ и в центъра е имало тържества. Не мислете за потрошени витрини, обърнати кошчета за боклук, изографисани автобуси. Имало е тържество. Един от харесваните от мен колумнисти в местния вестник дори възкликна по този повод: "Няма ли някой да направи нещо незаконно, да строшим нещо, да се сбием..."
Вярно, щатът е Тексас.Тексанците са по-ксонсервативни и сдържани. Може би трябва да променя заглавието на блога на "Преселници в Тексас". В Лос Анжелис или Ню Орлиънс нравите са по-горещи. Но от видяното в други щати, където съм бил, мисля, че с малки разлики навсякъде е така.
Предполагам, че един от инструментите са парите. За всеки ден закъснение на наема се плащат 50-на долара глоба. На третия ден получаваш известие за прекратяване на договора и освобождаване на имота. В банката те глобяват с 35 долара за всяко непокрито плащане. Неправилно паркиране на летището - 60 долара глоба. И обратно - ако си плащаш редовно сметките, банката непременно ще ти предложи кредит. За бизнес или за къща, или просто за харчене.
Но по-интересно и трудно за описване е другото, тихо и неформално оценяване, на което сме подложени всекидневно. Ако вършиш глупости, ако не спазваш правилата може никой да не дойде да ти го каже. Но всеки ще си сложи по една точица в базата данни, и от това в крайна сметка ще се окаже, че зависи някаква част от твоето битие. Не е същото, ако се държиш прилично и постъпваш правилно - каквото и да значи това. Тогава непременно ще се изредят да те хвалят.
Мнозина българи се объркват в този непознат език на взаимното оценяване. Чудят се, защо нямат приятели, защо местните ги отблъскват и изолират. Без да съм сигурен, че познавам този безшумен код, смятам, че той съдържа няколко прости и лесни за спазване правила.

• бъди чистоплътен
• бъди сдържан. Не викай по никакъв повод - нито на децата, нито на жената, нито на колегата или продавача в магазина.
• бъди позитивен. Не се оплаквай и не досаждай с проблемите си, освен ако наистина човекът, с когото ги споделяш, може да помогне и имаш конкретно искане към него или институцията, която представлява. Иначе няма да те слушат и ще се чувстваш самотен и неразбран. Но забелязваш ли, че и на теб никой не ти се оплаква?

Милиони американци не спазват този код, и никой не им пречи да бъдат аутсайдери. Но ако искате да сте нещо повече от организъм, ако искате да реализирате мечти и проекти, май ще трябва да приемете тези негласни правила. Впрочем, в България също има неписан код, и поради тоталното му неразбиране се изнесох оттам. Много пъти съм споделял с приятели, че не разбирам как стават нещата в България. Че има някакъв неписан код, който не мога да разчета. По аналогия на лесния за разчитане код на нравите в Америка, ще опитам да формулирам българските правила за правилно живеене:

• няма значение колко можеш.
• за да успееш, трябва да създаваш приятели и да участваш в мрежи от приятели, роднини, земляци. Единаците не са на почит в България. Затова и нямаме издигнали се таланти, като Стив Джобс или който и да е друг гений. Ние сме колективисти. И повярвайте ми, няма никакво значение колко можеш.
• И ето основното правило: търси как да надхитриш системата, не как да я подобриш. Това остави на глупаците.

Двете кодови таблици изглеждат съвсем несъвместими. Те дори не третират едни и същи смислови полета.Точно в това е интересното. Точно затова често казваме, че се намираме в различни вселени. Ние просто нямаме допирни точки.
И тъкмо поради тази причина аз винаги съм се чувствал американец, и не съм се чувствал българин. Мисля, че доста българи са американци по душа, каквото и да си мислят. Те споделят основните ценности на Америка - да работиш здраво, да имаш идеи и да се бориш за реализацията им, но имат куража и наивността да ги предлагат за реализиране в България.
Наблюдавайки как хора от различни раси, култури, дошли от всички краища на света, с лекота се интегрират в американския начин на живот, спазват правилата, и въпреки това остават себе си, стигам до извода, че американската ценностна система е отворена и някакси естествена. Тя изисква от нас да правим неща, които без друго считаме за правилни, и ни ограничава в действия, които и без това не бихме правили. Разбира се, пълните затвори говорят, че има милиони, за които спазването на правилата е непосилна задача. Има и несправедливост, и ситуации, в които не разбираш защо се случва нещо. Това са част от темите, по които и аз, и безброй други ще продължим да дебатираме.