Да си легнеш на тревата е просто действие, но аз, като си легнах на тревата пред сцената в Адисън, си дадох сметка, че мнооого рядко го правя. Първо, много е важно тревата да е чиста - да си сигурен, че някой човек или животно не се е изпикал където лягаш. Второ, да няма някакви опасности, скрити в тревата - опасно хапещи мравки, змии, комари. И трето, за да легнеш просто така, на тревата, трябва да си се доверил на това място. Да си се сприятелил с него. Аз съм дружелюбен човек и бързо заявих пред Адисън желанието си да бъдем приятели. Няма как да не харесаш такова градче. На 10-на мили от центъра на Далас, то е развлекателното средище на околността. Подредено и красиво, със 170 кръчми, в центъра на Адисън ходим вече втора събота, защото организират джаз-концерт на открито. Може да ме повишиха в началник на ИТ отдел, но забравиха да ми вдигнат заплатата, затова безплатният концерт веднага привлече вниманието ни. Какво видяхме: представете си голяма тревна площ в центъра на градчето, широка 15-на метра, дълга 100-на, от двете й страни тесни платна за по една кола. Понеже ми беше неудобно да снимам, ще се наложи да ви го разкажа: цялата тревна площ и околните тротоари са пълни с хора, дошли за концерта. Благи хора. На всякаква възраст, семейно и с приятели, добре организирани и оборудвани. Постлали си на тревата одеалца или са поставили сгъваеми столове, донесли си хладилни чанти с напитки, някои си опекли вкъщи ребърца, и тях си донесли, други шах, масички, свещи на тях... На сцената трио свири джаз, хората се кефят, настроението е не еуфорично, а... благо. Приятно изключение от стгрогите правила е че можеш да пиеш алкохол на открито. Някои са си донесли винце, други са на бира.
Няма простаци, крясъци, всичко е едно като в рая. Като в онази песен на Щурците - "Тук всеки има и талант, и възпитание на Гьоте и за всеки важи един античен израз "Готин". В моя с Ралица случай, имаше я и интелигентната и нежна ръка, която по някаква щастлива случайност ми бе позволено да милвам, да не говорим за тупкащата наоколо Елица - положителен отговор на безкрайните молби, с които досаждах години наред на Господ.
Скоро след като пристигнахме се озовах легнал на тревата, с очи към небето.
Бахме ходили преди това в МакКини друго градче наоколо, откъдето купихме колата и трябваше да подпишем още някакви документи. След като свършихме работата в дилършипа, решихме да разгледаме градчето МакКини. Излязохме от магистралата, лесно се отдадохме на призива идващ от един парк с езеро и фонтани, с гъски и патици, масички за сядане, детски катерушки и първо седнахме там, докато децата се наиграят. Скоро дойдоха и други деца, една голяма компания се настани в съседната голама беседка, бегачи, колоездачи, друга компания си взе водно колело и прецапаха насам-натам езерото... на съседната маса един черен чичко се бе зачел в някаква книга, друг ловеше риба... Аз полека се освободих от напрегнатите мисли от работата - 70 компютъра, за които отговарям, непрекъснати обаждания да оправя нещо... бъбрехме си с Ралица и ни беше благо. Не знам за вас, аз искам от живота не кой-знае колко. Но в някои части от света, като там откъдето идвам, не можеш дори и малко да си поискаш. Не е прилично да искаш хубави тревни площи, чистота, порядък. Затова се налага или по цял ден да ходиш със затворени очи, или да избягаш в Америка - или в някоя друга уредена страна
После отидохме и до центъра на МакКини. Направено е с уважение към миналото, с много заведения и магазинчета. Кризата бе затворила доста магазини, на другите им личеше, че едва се държат. Заведенията изглеждаха по-добре, и като цяло градчето бе чудесно място за разходка недалеч от Далас. Този проблем много ме е мъчил в София - ако искаш да излезеш от града за кратък излет, няма къде да отидеш, освен на Витоша. Опитвали сме във всички други посоки - и на север, и на юг, и на изток и на запад, и сме намирали само западнали, мърляви градчета и села, като Перник, Ихтиман, Костенец, Банкя... където няма една свястна улица, да се разходиш, да е уредено и красиво. Някаква Копривщица, или Велинград, но на 10 км. от София.
Около Далас има десетки такива места и ми се струва, че афинитетът ми към приятелски и семейни излети със скара, игри и излежаване на тревата ще бъде напълно задоволен.
Вечерта се полюшвахме на голямата си кола по пътя към къщи, децата заспаха на задължителните детски столчета, а ние с Ралица намерихме някаква станция с много благи черни ритми. Бяхме изпили само по бира, но на нас не ни трябва пиене, за да се опием. Трябва ни малко трева - не за пушене, а да си легнем на нея. И ако може, децата да не врещят много. В Адисън се събрахме голяма българска група в заведението Астория, най-голямото и най-хубаво в центъра на Адисън, пак държано от българка. Българите са чудесни хора. Винаги съм се учудвал, как може да са толкова свестни като приятели, партньори, клиенти и доставчици, и толкова безнадеждно ужасни като народ.
Нямам обяснение. Някои неща ще останат неразбрани. Пък и не е толкова важно. Имам си компютрите, интересите, жената и децата, приятелите, мислите и неща като този блог. И съм много доволен, че се преселихме. Тревата в Далас е мека, поддържана, гъста и зелена. Нямам нищо против някой ден да легна в нея, да остана вечно загледан в това небе.
Днес ми беше рожденият ден. Българите - повечето непознати, се бяха приготвили, щом дойдох и тромпетистът от джаз-дуета, свирещ за гостите на Астория, дойде и засвири "Хепи бъртдей". Децата ме налазиха, от заведението ме почерпиха с торта. Сутринта говорих дълго-дълго със сестра ми в Канада и с майка ми в България. Бих предпочел да сме заедно - в Канада или в Америка, но така било писано - да се обичаме силно и да сме на хиляди километри.
В Адисън джаз-концертите са до края на този месец, а от от следващия започват някакви салса-самба прояви. Живот и здраве, сигурно ще изкараме още съботи там. а на картата има още толкова градчета... не е далеч и океанът, и Мексико, и Ню Мексико, и други чудни места.
No comments:
Post a Comment