За радост, полезната информация за емигранта може да се събере на малко място:
- Подаваш си документите за Зелена карта през официалния сайт, без да плащаш никакви комисионни на никакви фирми. Това става веднъж в годината, наесен - септември, октомври, ноември. За да подадеш апликация ти трябват само снимки. Приготвянето им е малко досадно, но повечето фото-студия знаят какъв размер и какви други изисквания да покрият. Всичко става през интернет, значи снимките трябва да са сканирани или направо от цифров фотоапарат.
- Напролет, къде април, получаваш писмо, че си одобрен за първия кръг. Казват, че 50% от получилите това писмо продължават.
- С това писмо пристига форма, която да попълниш и изпратиш, както и списък с документи, които да приготвиш. Изпращаш си формата и след още няколко месеца, примерно пак наесен, пристига второ писмо - вече работата е сериозна. Мисля, че с второто писмо идва датата за интервю в посолството - за детайли и безценна информация през цялото време ползвах форума на all.bg, който горещо препоръчвам на всички заинтересовани.
- С пакета документи и един куп пари, на посочената във второто писмо дата, отиваме на интервю в Американското посолство. Интервюто протича бързо, лежерно, добронамерено. Любезната, засмяна служителка ни пожелава успех и ни казва да очакваме визите по пощата.
Безбройните разговори с приятели, многократно заричане "ей-сега да ме пуснат, и тръгвам, без пукнат долар, океана ще преплувам ако трябва", ето, че дойде време да бъдат проверени. Америка беше сладостна мечта за всичките роднини и приятели - особено през тъмните 1990-та и следващите я години, когато българският преход вече очевидно не се случваше както се очаква, а каруцата очевидно не искаше да тръгне по пътя към Европа. На екрана се случваше Слави, в политиката Луканов, после Жан, после Симеон, Доган, Сергей... в бизнеса непрекъснато излизаха някакви момченца и девойки с необяснимо много пари и възможности, пък после се разбираше, че били от ДДС, от наркотици, и от други странични занимания. С годините обаче приятелите спряха да пускат апликации за Зелена карта, мисля, че бях последният, който упорито продължаваше.
Моят приятел Иван Бутовски често цитираше думите на Стоян Ватралски "Америка е бъдещето на света". Вярвам го искрено, въпреки сенките и проблемите. Тези думи са казани преди 100-на години, ако не бяха, бих ги казал сега. Америка е бъдещето на света. Когато се разходиш из Брукхевън колидж, общинския колеж на градчето Фармерс Бранч, и изпиташ удоволствието от уютната архитектура, очевидно щедрия бюджет и вида на черни, жълти, бели, студенти от цял свят, непознаващи предразсъдъцинте на родителите си по отношение на раса, религия... Когато огледаш посетителите на внушителната Методистка църква, която посещаваме, и установиш, че почти всички са бели... с изключение на... пастора, който е черен, си даваш сметка, че няма много места по света, където черен пастор да поучава бели. Че дори икономическата криза, в която е затънала Америка, идва не толкова от войни, или от неефективна икономика, колкото от раздадените над 40 милиона къщи на хора, които няма как да ги платят (виж материала за бенефитите). И че друга държава не би позволила, камо ли финансирала създаването на нещо толкова открито, разголващо, даващо толкова свобода на индивида, както компютъра и Интернет. Нали помните какво беше достъпното интерактивно съдържание преди Интернет? Телетекст и френската система Минител. Толкова! Четеш, каквото ти (из)дават, това бе идеята за обмен на информация. Така че, отворената пред нас врата да отидем и живеем в Америка, беше като възможност да преминем в друг свят.
След като получихме визите, веднага резервирахме билети за самолет, и 20-на дни по-късно заминахме.
Пътуването с малки деца през океана е ужасно.
Полицаите в Бостън ни държаха повече от час, след което ни пуснаха по живо по здраво. Оставихме им адреса си и телефон, за да ни изпратят зелените карти - федерален документ за самоличност, който впоследствие няма голяма употреба, защото поне в Тексас предпочитат тетсаска шофьорска книжка, но все пак те представя като легално пребиваващ.
Ето задачите, които си поставихме:
- банкова сметка
- училище за децата
- болнични застраховки
- помощи за храна
- документи за самоличност (Зелени карти)
- Social Security Numbers - нещо като ЕГН
- вода, ток
Първата задача бе да запишем децата да учат. Първо отидохме в някакъв районен департамент по образование и там някакъв консултант ни препоръча да запишем сина си в специално училище за деца-емигранти, за да научел по-бързо английски. За съжаление го послушахме и Влади после каза, че по цял ден слушал само испански, защото всички деца били мексиканчета.
Иначе училището не беше лошо, децата получаваха безплатна храна, идваше автобус да ги взима и да ги вокарва почти до вкъщи. Установихме, че съществува нещо като занималня, която тук се нарича Boys and Girls Club. Записахме Влади там, и след училище направо го караха в клуба, там си учеше домашните, там играеше с други деца. Беше чудесно място. Когжато се преместихме в Далас, отново го записахме в Boys and Girls club и сме спокойни за него.
Болничните застраховки са важни като въздуха и слънцето. Ако се разболееш е нямаш застраховка, колкото и пари да имаш, няма да ти стигнат. Един пример: Ралица получи алергичен шок и търсейки аптека, попаднахме в болница. Само за да я прегледат и да й дадат едно хапче, поискаха 700 долара!
Децата получават безплатни застраховки, получихме и ние с Ралица, вероятно като безработни. Просто отидохме на интервю в някакъв здравен център и готово.
За помощите за храна съм разказал при бенефитите.
Документите за самоличност пристигнаха след около месец, почти по същото време, но не заедно със Social Security Numbers. Трябваше да подсетим държавата веднъж-два пъти, дори за мен трябваше пак да пуснем искане за Зелена карта.
За всяко нещо сме били активни, търсещи в Интернет, което ме подсеща, че едно от първите неща беше пускането на Интернет вкъщи. Този простичък акт, за който в България се изисква едно обаждане потелефона, тук е част от някаква сложна процедура. Два пъти сме си пускали Интернет, от двама различни доставчици, в два различни щата. И двата пъти стана много бавно, с много зор - по 3-4 неспазени уговорки от страна на доставчика, лъжи и хитрини с цената, неизпълнено обещание за възстановяване на парите за модема (не вярвайте на т. нар. mail-in rebate - купуваш нещо, после пишеш на някой си да ти върне парите). Навсичко отгоре, Интернетът е бавен и ужасно скъп, сякаш сме в държава от Третия свят. Все още се срещат реклами за Dial-Up и особено често за DSL свързаност, другата алтернатива е кабелният оператор. Няма LAN мрежи, благодарение на които България всъщност е на едно от челните места по скорост на свързаност, конкуренция, ниска цена за потребителя.
Свързването е съпроводено с проверка дали нямаш неплатени предишни сметки, или дори дали няма неплатена сметка там, където живееш, независимо, че е на друго име. В нашия случай имаше, и това допълнително забави свързването. Също толкова трудна е и процедурата за свързване с кабелна телевизия. Dish Network, които широко рекламират 120 канала за 25 долара, ми отказаха да ме свържат поради липса на кредитна история, а на следващия ден ми се обадиха и великодушно предложиха да ме свържат срещу 300 долара депозит.
300 долара платихме на електрокомпанията, за да открие сметка на наше име, и те ще ги държат неизвестно докога, без да плащат лихва. Това ми се струва безумно несправедливо и ще се боря с всички законни средства тази практика да се премахне. иначе сметките за ток не са високи, за тристаен апартамент плащаме между 50 и 110 долара, а през горещия сезон в Тексас целият апартамент се охлажда денонощно.
Банкова сметка се открива лесно. Бързо разбираш, че някои неща са различни тук. Наред с лесните и удобни разплащания - през Интернет, с чекове, по телефона дори, установяваш, че ако след думите "Налична сума" цифрата е в скоби, това означава отрицателен баланс. Отрицателният баланс означава глоба от 35 долара, които скоро стават 70 и не знам нататък. Научаваш също, че като се обадиш в банката и съобщиш, че ги напускаш, всички глоби се опрощават. До следващата глоба. Наскоро научих, че глобите били основен източник на приходи за една сериозна банка - мисля, че Bank of America или Chase. Значи глобяваш клиентите си затова, че не знаят колко пари имат. Хитро! Ако опиташ да си купиш пица с празна дебитна карта, глупавите български банки просто отказват да платят, обаче американските банки плащат сметката и после ти отрязват главата. Този източник на приходи е толкова важен за тях, че когато една банка ми предложи да не ме глобява, а да отказва плащания, открих сметка там, и след време все пак опитаха да ми платят една сметка и да ме глобят. и срещу това ще правим група във Фейсбук с Ралица, много несправедливо ни се струва.
За съжаление, евтини детски градини няма, така че до 5 годишнавъзраст си гледаш детето сам. Системата ги поема от 5, сякаш преди това са в корема на майка си. Това обрича Елица по цял ден да стои като затворник вкъщи, а майка й да записва само вечерно училище, или работа преди/след моюята работа. Адски тъпо. В България трябва да ценим макар и недостатъчните, но хубаъви и евтини детски градини.
Казах ли ви, че цялата делова информация ще се събере в немного място?
В България кризата е тежка и вече няколко човека, които преди имаха хубав бизнес, ме питат за подробности как да заминат за Америка. Надявам се и на тях, и на всеки заинтересован този блог да помогне.
No comments:
Post a Comment