Градът на греха

“Lynn, Lynn,
The city of sin.
You don’t go out
The way you came in.

You ask them water

they give you gin"

Първата вечер постлахме на земята всичките си дрехи и спахме скупчени, треперещи от студ. На сутринта дойде Виктор, хазяинът, загрижен, че вероятно не сме се сетили как се пуска парното. Пусна го и се очовечихме малко.
Още като пристигнахме, излязох до близкия малък магазин, за да се запозная с обстановката. Беше ужасно. Мръсна, скъпа китайска бакалия. Нищо интересно - почти никакви сокове, почти никакви плодове. Купих някакви зелени банани, които така и не узряха - оказаха се някакъв сорт, дето ставал само за готвене.
От двата месеца, прекарани в Лин, съм запомнил предимно едно: ВЯТЪР.Още на следващия ден тръгнахме да проучваме района. За да отдам заслуженото на първия ни съветник и помощник в Америка, не мога да не кажа "Благодаря ти, Нокиа!". Ако сте имали път през Лин в края на януари 2010-та, щеше да е доста вероятно да видите един нетипично облечен човек, често единствения пешеходец, който се бори с вятъра и снега, неизменно с... телефон в ръка. Не знам какво щях да правя без GPS-а на моята стара, отрудена Нокиа N95. Толкова десетки пъти ни е спасявала, като сме намирали всяка административна единица, детска градина, училище, медицински център... Дори дистанционно съм насочвал по телефона Ралица накъде да тръгне, след като ми каже някакъв ориентир, по който да открия къде е и да я насоча към мястото, което се мъчи да открие. Седмици студ и силен, непрестанен вятър. Намирахме едно по едно тези важни места - библиотеката, училището, в което записахме Влади, Boys and Girls Club - нещо като занималня, където децата прекарват остатъка от деня след училище, документите ни за самоличност... разпръснати във всички посоки, ужасно отдалечени, когато се придвижваш пеша.