Глас от Далас

"Каквото и да мислите, където и да ходите, има само едно място, където да дойдете: Далас, Далас, Далас"! Така ни написа Шери още през пролетта на 2009-та и предреши въпроса къде ще се заселим. След това обаче Шери изчезна и ние решихме, че е несериозна и се върнахме към първоначалния си избор: Бостън.
Бостън е прекрасен град. Щастлив съм, че можах да го видя - едновременно старинен и супермодерен. Сгради от времето на първите заселници и магистрали, които минават под града. Отгоре небостъргачи, от които ти спира дъхът. Прекрасен парк в центъра, безброй красиви сгради, богат културен живот и най-важното: пешеходен град. На български няма дума като 'Lovely' - аз поне си я превеждам като нещо, което можеш да обичаш. Е такъв град е Бостън - можеш да го обикнеш, богат и интересен. За съжаление, не намерих работа там. Нямахме и много време за търсене, та когато Шери се обади отново и каза да тръгвам към Далас, беше, хм, животоспасяващо.
Всъщност писмото не беше много обещаващо - "Елате тук, да пробваме, но не обещавам нищо. Поне ще се видим". Искаше да назначи поне един от нас във фирмата на майка си. Тъкмо имаше промоция на билети от Бостън до Далас и обратно, купих билети заминах. Разстоянието е близо 3000 км, през зимата има бури в небето, пътуването е неприятно. Но пък пътуваш от Бостън до Далас. Места, за които само си... абе не си и мечтал, че ще ги видиш.
На летището ме чакаше Шери, почти каквато беше, когато ни гостува в София, като couchsurfer, преди 4-5 години. Замина и мислех, че никога повече няма да се видим. Ето я, цялата засмяна, руса и закръглена, грабва куфара ми и го хвърля в колата. Ех, защо не ми е английският като хората, да й кажа колко много се радвам, че я виждам, колко съм развълнуван от това пътуване, от този космически град, с огромни булеварди и светещи в далечината небостъргачи. Хем говоря английски от години, и то добре, и пак ми се струва, че муча и мънкам. Това да не можеш да се изразиш е едно от нещата, които най-много ми тежат тук. Добре, че хората са търпеливи и са свикнали на чужденци. Ъпдейт: не всички обаче. На този тренинг, който минавам сега, са само бели и много симпатични хора, но усетят ли, че не знам езика, просто губят интерес да разговаряме. Както казва Шери, "Американците смятат, че целият свят трябва да знае английски. Няма да си губят времето с някой, който не знае и не разбира.". Това е и най-най-най-важният съвет към всеки, който смята да се пресели в Щатите: чети, говори, учи английски!
Три дни стоя затворен в апартамента на Шери, навън вали необичаен за Далас природен феномен: сняг, аз не смея да мръдна, защото очаквам да ме извикат шефовете на фирмата за разговор.
Вече реших, че няма да се случи, приготвих се за връщане в Лин, с някакви неясни идеи, или май без идея за бъдещето.
Но тези три дни бяха отключващи и съживяващи за моя английски. След като години си чел, но не говорил, имаш безброй думи, които обаче не ти идват навреме, а често и не знаеш как да произнасяш. След разговорите с Шери и нейният приятел Дан, езикът ми започна да се развързва.
И най-сетне, като по филмите, в последния момент Шери с тежък, сериозен глас ми казва, че трябва да отида на среща с майка й.
Шери наскоро се е скарала с майка си и е напуснала фирмата. Нейният глас тук не се приема насериозно и по нейните думи тя не е сигурна дали препоръката й няма да ми направи лоша услуга. Но даде всичко от себе си и майка й ме прие. Усмихната жена, добродушна, без грам притворство. Казва си, че времената са трудни, че още не знаят дали да назначат човек за тази позиция или да си остане празна. Пита ме, съгласен ли съм да поработя три месеца, без гаранция, че ще ме назначат. "Дали съм готов да заложа на себе си? Готов съм, разбира се!".