Сергей

Приятел от България, който спечели Зелена карта 5 години преди мен. Вдъхновяваше ме и не ми даваше да изгубя надежда през годините, докато чаках и се молех да спечеля. В трудните месеци на 2009-та-2010-та ми търсеше квартира в Ню Йорк и търсеше решение на проблема с първата ми работа. Когато пристигнахме в Лин се качи на колата си и измина няколкостотин километра, за да се видим. С негова помощ си купихме дюшеци, избрахме мобилен оператор, открихме си банкова сметка. Още в България ми беше пратил сим-карта с американски номер и пари в нея, за да я давам в CV-то си за работа и да имам някакъв телефон, като пристигна. Списъкът с услуги, които ни направи, е толкова дълъг... Зае ни сериозни суми, когато свършихме парите. Не ми се изрежда, не съм сигурен, че и на него би му харесало. Накратко, каквото потрябва, казваше "да" и го правеше. Деца, става дума за Сергей Миланов от легендарния сайт Comexgroup.com - едно от места за надеждна компютърна информация през 2000-2005-та. Той не само разбира от компютри, но е и страшен приятел и голям човек. Прави такива сървъри и супербързи работни станции, такъв мераклия е, че се чудя, как му остава сърце да мисли и за несретници като мен и семейството ми. Дори когато вече се устройваме, започнах работа, стъпваме си на  краката, той продължава да ме подхранва със знания, които ми помагат в работата.
През тези месеци много-много мисля за даването. Години наред бях в позиция повече аз да давам - работа, заплата, услуги, компютри, услуги... Имах добре работещ бизнес, за мен работеха 27 човека. Хората предимно искаха от мен, рядко аз бях в нужда и още по-рядко съм се молел на някого.
Сега нямам нищо. Само дългове. Съвсем отскоро имаме вилици и лъжици, чинии. От два дни имаме маса, преди ядяхме на една малка масичка за кафе, която купихме за 10 долара - на нея се събира само един човек, и то натясно. За всяко нещо трябва някой да ми помогне. Не мога да отида до летището, нямам интернет вкъщи, нямам това, нямам онова...
Даването определено е по-лесно от взимането. Даването ти добавя положителна емоция. Взимането е гадно. Шери казва "Вие с непрекъснатите си извинения и оправдания, убихте радостта от даването! Трябваше да ни оставите удоволствието да бъдем полезни".
От 6 месеца само получавам. Сега ще ви разкажа за Алберт.