580 Arapaho Rd.

Случайно се озовах на това безжизнено място - обичайният търговски комплекс от ниски сгради, нищо интересно, подминаваш без грам внимание.
Аз обаче знаех, че там ще има събитие и търсейки къде е то се наложи да разгледам внимателно търговските обекти в този комплекс. Текс-Мекс ресторант, билярдна зала, хука (наргиле)-бар и някакво подобие на антикварен магазин.
Събитието се оказа скрито в антикварния магазин, зад завеса, която скриваше голяма зала. Приемаха само в брой, та се наложи да търся АТМ по съседните заведения. Така влязох и в наргиле-бара и в билярдната зала. Освен обичайните усмихнати и приятелски настроени юнаци на входа, заведенията бяха готини и се почувствах веднага в свои води.
Особено ми хареса билярдната зала - макар и здраво опушена, но с една спокойна атмосфера, където би изкарал хубава вечер с приятели.
Нагазвам във водите на нощния живот в Далас много бавно, но всяка крачка носи прекрасни открития.
Първите 2-3 години отделих на кулинарните приключения. Имаме късмета да живеем в Адисън, където има много ресторанти, и не се налага да караме 10-20 мили, за да вечеряме. Въпреки, че много още ми предстои, все пак за 3 години съставих прилична картина на местата с хубаво хапване. Откривах баровете и рибните заведения, мексиканските ресторантчета и тексанските барбекю-кръчми. Страхотно е! Много уважавам уменията на българските ресторантьори, но за радост в Далас не чувстваме празнота, в този шарен ландшафт не ни липсва нищо. Най-се радвам, че когато започнат да идват приятели, ще имам къде да ги заведа и какво да им покажа.

Отвън изглежда, меко казано, необещаващо :)

Обаче на Арапахо 580 са събрани накуп друг вид заведения. Сцената на "House of Poets" (антикварният магазин) например събира любители-артисти, които изнасят най-разнообразни номера - цирк, поезия, музика, комични гегове. Така че изпълнителите са и публика, някаква много артистична и приятна сган, която си носи пиенето от отсрещната бензиностанция (нали сме в антикварен магазин, не се сервира нищо), и е насядала по разхвърляните столове и маси или по земята. Можеш наистина да си проветриш главата на това място.
Ъпдейт: Къщата на поетите бе впоследствие затворена, продължава да е антикварен магазин.

Билярдната зала The Billiard Den беше пълна с хора в понеделник вечер, които кротко си пийваха бира и си мереха силите на билярд или дартс. Беше някак квартално, непретенциозно и уютно.

Наргиле-баровете не са ми слабост, но този беше някак приятно разхвърлян, с разнообразни меки мебели, сякаш си в тавана на някой артист.

The Peace Pipe Hookah bar

Търсим места, които да ни създават чувството, че сме вкъщи, и се оказва, че Далас има доста такива.