Практически съвети

Прегледах днес блога и се ужасих. Няма нищо от първоначалното намерение да е наръчник за емигранти.
За радост, полезната информация за емигранта може да се събере на малко място:

• Подаваш си документите за Зелена карта през официалния сайт, без да плащаш никакви комисионни на никакви фирми. Това става веднъж в годината, наесен - септември, октомври, ноември. За да подадеш апликация ти трябват само снимки. Приготвянето им е малко досадно, но повечето фото-студия знаят какъв размер и какви други изисквания да покрият. Всичко става през интернет, значи снимките трябва да са сканирани или направо от цифров фотоапарат.

• Напролет, къде април, получаваш писмо, че си одобрен за първия кръг. Казват, че 50% от получилите това писмо продължават.

• С това писмо пристига форма, която да попълниш и изпратиш, както и списък с документи, които да приготвиш. Изпращаш си формата и след още няколко месеца, примерно пак наесен, пристига второ писмо - вече работата е сериозна. Мисля, че с второто писмо идва датата за интервю в посолството - за детайли и безценна информация през цялото време ползвах форума на all.bg, който горещо препоръчвам на всички заинтересовани. 

Ние бяхме много заети цялото лято, нищо не бяхме приготвили, но за радост българската администрация доста надобря напоследък - издаваха ни на нормална тарифа документи и копия в съвсем кратки срокове. Документите са акт за раждане, дипломи за образование, свидетелство за съдимост. И пак снимки - този път на хартия. Всичките документи приготвихме за седмица. Дадохме ги за превод в преводаческа агенция Алма Консулт, преводачът трябва да е заклет (термин, означаващ, че е сертифициран от Външно министерство). Няма изискване преводите да са официални, например дипломата няма нужда да е преведена от учебното заведение, приема се преводът на заклетия преводач.През цялото време имах усещането, че американската страна има желание да отидем, да ни вземе парите за визи - по над 1000 лв. на човек, вкл. децата, и искрено се надява да не създаваме грижи там. От всякаква гледна точка, млади, образовани и особено пък с деца емигранти са добре дошли.

• С пакета документи и един куп пари, на посочената във второто писмо дата, отиваме на интервю в Американското посолство. Интервюто протича бързо, лежерно, добронамерено. Любезната, засмяна служителка ни пожелава успех и ни казва да очакваме визите по пощата.

След няколко дни получаваме пакета с паспортите си по DHL, подпечатани с американски визи.
Безбройните разговори с приятели, многократно заричане "ей-сега да ме пуснат, и тръгвам, без пукнат долар, океана ще преплувам ако трябва", ето, че дойде време да бъдат проверени. Америка беше сладостна мечта за всичките роднини и приятели - особено през тъмните 1990-та и следващите я години, когато българският преход вече очевидно не се случваше както се очаква, а каруцата очевидно не искаше да тръгне по пътя към Европа. На екрана се случваше Слави, в политиката Луканов, после Жан, после Симеон, Доган, Сергей... в бизнеса непрекъснато излизаха някакви момченца и девойки с необяснимо много пари и възможности, пък после се разбираше, че били от ДДС, от наркотици, и от други странични занимания. С годините обаче приятелите спряха да пускат апликации за Зелена карта, мисля, че бях последният, който упорито продължаваше.
Моят приятел Иван Бутовски често цитираше думите на Стоян Ватралски "Америка е бъдещето на света". Вярвам го искрено, въпреки сенките и проблемите. Тези думи са казани преди 100-на години, ако не бяха, бих ги казал сега. Америка е бъдещето на света. Когато се разходиш из Брукхевън колидж, общинския колеж на градчето Фармерс Бранч, и изпиташ удоволствието от уютната архитектура, очевидно щедрия бюджет и вида на черни, жълти, бели, студенти от цял свят, непознаващи предразсъдъцинте на родителите си по отношение на раса, религия... Когато огледаш посетителите на внушителната Методистка църква, която посещаваме, и установиш, че почти всички са бели... с изключение на... пастора, който е черен, си даваш сметка, че няма много места по света, където черен пастор да поучава бели. Че дори икономическата криза, в която е затънала Америка, идва не толкова от войни, или от неефективна икономика, колкото от раздадените над 40 милиона къщи на хора, които няма как да ги платят (виж материала за бенефитите). И че друга държава не би позволила, камо ли финансирала създаването на нещо толкова открито, разголващо, даващо толкова свобода на индивида, както компютъра и Интернет. Нали помните какво беше достъпното интерактивно съдържание преди Интернет? Телетекст и френската система Минител. Толкова! Четеш, каквото ти (из)дават, това бе идеята за обмен на информация. Така че, отворената пред нас врата да отидем и живеем в Америка, беше като възможност да преминем в друг свят.
След като получихме визите, веднага резервирахме билети за самолет, и 20-на дни по-късно заминахме.
Пътуването с малки деца през океана е ужасно.
Полицаите в Бостън ни държаха повече от час, след което ни пуснаха по живо по здраво. Оставихме им адреса си и телефон, за да ни изпратят зелените карти - федерален документ за самоличност, който впоследствие няма голяма употреба, защото поне в Тексас предпочитат тетсаска шофьорска книжка, но все пак те представя като легално пребиваващ.
Ето задачите, които си поставихме:

• банкова сметка
• училище за децата
• болнични застраховки
• помощи за храна
• документи за самоличност (Зелени карти)
• Social Security Numbers - нещо като ЕГН
•  вода, ток

През цялото време, разбира се, търсех работа. Английският ми звучеше ужасно по телефона, затова предпочитах да пиша и да изпращам резюмета по мейла.

Първата задача бе да запишем децата да учат. Първо отидохме в някакъв районен департамент по образование и там някакъв консултант ни препоръча да запишем сина си в специално училище за деца-емигранти, за да научел по-бързо английски. За съжаление го послушахме и Влади после каза, че по цял ден слушал само испански, защото всички деца били мексиканчета.
Иначе училището не беше лошо, децата получаваха безплатна храна, идваше автобус да ги взима и да ги вокарва почти до вкъщи. Установихме, че съществува нещо като занималня, която тук се нарича Boys and Girls Club. Записахме Влади там, и след училище направо го караха в клуба, там си учеше домашните, там играеше с други деца. Беше чудесно място. Когжато се преместихме в Далас, отново го записахме в Boys and Girls club и сме спокойни за него.
Болничните застраховки са важни като въздуха и слънцето. Ако се разболееш е нямаш застраховка, колкото и пари да имаш, няма да ти стигнат. Един пример: Ралица получи алергичен шок и търсейки аптека, попаднахме в болница. Само за да я прегледат и да й дадат едно хапче, поискаха 700 долара!
Децата получават безплатни застраховки, получихме и ние с Ралица, вероятно като безработни. Просто отидохме на интервю в някакъв здравен център и готово.
За помощите за храна съм разказал при бенефитите.
Документите за самоличност пристигнаха след около месец, почти по същото време, но не заедно със Social Security Numbers. Трябваше да подсетим държавата веднъж-два пъти, дори за мен трябваше пак да пуснем искане за Зелена карта.
За всяко нещо сме били активни, търсещи в Интернет, което ме подсеща, че едно от първите неща беше пускането на Интернет вкъщи. Този простичък акт, за който в България се изисква едно обаждане потелефона, тук е част от някаква сложна процедура. Два пъти сме си пускали Интернет, от двама различни доставчици, в два различни щата. И двата пъти стана много бавно, с много зор - по 3-4 неспазени уговорки от страна на доставчика, лъжи и хитрини с цената, неизпълнено обещание за възстановяване на парите за модема (не вярвайте на т. нар. mail-in rebate - купуваш нещо, после пишеш на някой си да ти върне парите). Навсичко отгоре, Интернетът е бавен и ужасно скъп, сякаш сме в държава от Третия свят. Все още се срещат реклами за Dial-Up и особено често за DSL свързаност, другата алтернатива е кабелният оператор. Няма LAN мрежи, благодарение на които България всъщност е на едно от челните места по скорост на свързаност, конкуренция, ниска цена за потребителя.
Свързването е съпроводено с проверка дали нямаш неплатени предишни сметки, или дори дали няма неплатена сметка там, където живееш, независимо, че е на друго име. В нашия случай имаше, и това допълнително забави свързването. Също толкова трудна е и процедурата за свързване с кабелна телевизия. Dish Network, които широко рекламират 120 канала за 25 долара, ми отказаха да ме свържат поради липса на кредитна история, а на следващия ден ми се обадиха и великодушно предложиха да ме свържат срещу 300 долара депозит.
300 долара платихме на електрокомпанията, за да открие сметка на наше име, и те ще ги държат неизвестно докога, без да плащат лихва. Това ми се струва безумно несправедливо и ще се боря с всички законни средства тази практика да се премахне. иначе сметките за ток не са високи, за тристаен апартамент плащаме между 50 и 110 долара, а през горещия сезон в Тексас целият апартамент се охлажда денонощно.
Банкова сметка се открива лесно. Бързо разбираш, че някои неща са различни тук. Наред с лесните и удобни разплащания - през Интернет, с чекове, по телефона дори, установяваш, че ако след думите "Налична сума" цифрата е в скоби, това означава отрицателен баланс. Отрицателният баланс означава глоба от 35 долара, които скоро стават 70 и не знам нататък. Научаваш също, че като се обадиш в банката и съобщиш, че ги напускаш, всички глоби се опрощават. До следващата глоба. Наскоро научих, че глобите били основен източник на приходи за една сериозна банка - мисля, че Bank of America или Chase. Значи глобяваш клиентите си затова, че не знаят колко пари имат. Хитро! Ако опиташ да си купиш пица с празна дебитна карта, глупавите български банки просто отказват да платят, обаче американските банки плащат сметката и после ти отрязват главата. Този източник на приходи е толкова важен за тях, че когато една банка ми предложи да не ме глобява, а да отказва плащания, открих сметка там, и след време все пак опитаха да ми платят една сметка и да ме глобят. и срещу това ще правим група във Фейсбук с Ралица, много несправедливо ни се струва.
За съжаление, евтини детски градини няма, така че до 5 годишнавъзраст си гледаш детето сам. Системата ги поема от 5, сякаш преди това са в корема на майка си. Това обрича Елица по цял ден да стои като затворник вкъщи, а майка й да записва само вечерно училище, или работа преди/след моюята работа. Адски тъпо. В България трябва да ценим макар и недостатъчните, но хубаъви и евтини детски градини.
Казах ли ви, че цялата делова информация ще се събере в немного място?
В България кризата е тежка и вече няколко човека, които преди имаха хубав бизнес, ме питат за подробности как да заминат за Америка. Надявам се и на тях, и на всеки заинтересован този блог да помогне.