Битът

Резюме:
Тази статия ще съдържа информация за

• наеми
• сметки
• работа
• детски градини и училища
• как минава работният ден
• в почивното време
• хобита, странични занимания

Жилище

Можете да наемете жилище от частни хазяи, но това е изключение. В общия случай жилище се наема в сгради или комплекси от сгради, собственост на компания, чийто предмет на дейност е отдаването под наем. Нещо като нашите затворени комплекси, но под наем, жилищата не се продават. Плащате за услуга, която включва поддръжка на общите площи - зелени площи, места за детски игри, в някои комплекси има зали за игри и за гледане на филми, на повечето места поне в Тексас има басейни. 

Получавате жилището прясно ремонтирано - задължително! Цялото жилище е боядисано, мокетите са изпрани или сменени, всичките такъми в баните са оправени, всички врати работят и т.н. По всяко време можете да поискате ремонт на всяка част от жилището. Почти винаги има домакински уреди - хладилник, готварска печка, съдомиялна машина. В по-луксозните комплекси има фитнес-центрове, апартаментите са обзаведени на съответното ниво. Наемите са около 800-1000 долара за двустайно-тристайно жилище в Тексас, където цените са ниски. Има и апартаменти по няколко хиляди долара, но нека се спрем на жилището, което един редови емигрант, упс, преселник, обитава. Холът и трапезарията не се броят за стаи.

В цената е или не е включена водата, газта за подгряване на водата, извозването на боклука. Токът обикновено се плаща отделно, като има избор на доставчици. В нашия комплекс цената на наема беше примамливо ниска, но всички разходи се оказа, че се плащат отделно, дори покритият паркинг в 40-градусовото лято на Тексас.

Интернет

Още в първие материали в този блог съм описал драмата с Интернет-връзката в САЩ. Поне нашят опит е плачевен. Доставчици са само няколко големи компании, с които връзката е мъчителна. Подаваш заявка, а те я препращат на подизпълнител - инсталатор. Ние нито веднъж не получихме бърза и безпроблемна инсталация. По няколко пъти се губеше заявката, просто не идваха, веднъж дойде, но понеже му бе подаден долния етаж, той отказа да инсталира на нашия, въпреки че името съвпадаше. Веднъж инсталиран, Интернетът се оказва бавен. Скоростите обикновено са 1-2 МВ, 10 МВps е най-бързата връзка на нормална цена на пазара. След 6, или най-много 12 месеца, цената се вдига. Чат-пат се говори за това изоставане, след това настъпва тишина и всичко си продължава. Цените са около 15-на долара за бавен DSL или 50-на долара за кабелен.
Дописано през 2013. Verizon и Google предлагат вече оптичен нет. Където имат покритие, скоростта е дву-трицифрена, а цената достъпна. Когато избирате жилище, заедно с качеството на училищата въпросът за това кои Интернет-доставчици покриват мястото, и какви планове предлагат, е от най-важните.

Сметките

се плащат през Интернет. Токът е евтин в Тексас, около 8-12 цента на киловатчас. Това прави по около 80-180 долара на месец, в зависимост дали отоплявате и охлаждате или не, тъй като става с климатик. Това е и основният разход, другите са дребни, по 10-на долара.

Работа

Намира се. Човек без добър английски - ама програмист, намери веднага. Ралица намира постоянно.

Добре ли е в Америка?

Около половината американци принадлежат към средната класа, а тя живее много добре. Няма нужда да ви пускам тук снимки на красивите квартали и градчета, където живее средната класа. Къщите, макар и от картон, са удобни за живеене, обзаведени като в каталог, зеленината е прекрасна. Доходът им е около 100 000 долара на година, и след сметките и вноските за кола/къща им остават хиляди долари на разположение. Могат да ходят на почивка и заведения, да ползват всевъзможни услуги. Животът им е сигурен, виждат престъпност само в новините и по филмите. За такъв живот мечтаем повечето хора. Понеже в обозримото бъдеще такъв живот е невъзможен в България, напуснах и се преместих, където това вече е действителност.
Не дойдох наготово! Започваш от нула, трябва всичко сам да изградиш. Никой не ти дава нито работа, нито добра заплата, нито ти подарява кола, нито ти обзавежда къщата, само защото си дошъл в Америка. Трябва всичко сам да направиш. Трябва да си купуваш прибори, одеала, дрехи, компютри... всичко. Трябва не просто да "владееш" английски, а да ти стане като майчин език - да се шегуваш на него и да се обясняваш ясно във всяка ситуация.
Разбира се, получихме много помощ от стари и нови приятели, българи и американци, под формата на мебели, дрехи, приятелство. Държавата ни даваше пари за храна и ни помагаше да плащаме за детска градина.  Това е значима подкрепа, но не може да замени твоя принос.
Има едни 47 % американци, които са бедни. Живеят в евтини апартаменти или разпадащи се къщи, в мизерни условия. Хлебарки, олющени стени, висока престъпност са неизменна част от живота им. Толкова са бедни, че в България трудно ще намериш такива. Разчитат на помощ от държавата, от фондации. Повечето са черни, и въпреки всевъзможните програми за предоставяне на улеснен достъп до образование и работа, не успяват да се справят. Републиканският кандидат за президент Мит Ромни ги нарече неспособни да управляват живота си, и го обругаха заради тези думи.
И нарицателният 1%, където отиват по-голяма част от парите.

Така че вярно е и, че Америка е богата и изобилна, напредничава и иновативна, както и че е абсурдно мизерна и изостанала. Знаете, че влаковете са изцяло на нафта примерно, няма електрически. И че Интернетът е бавен и скъп - на повечето места. И че здравното осигуряване е недостъпно за бедните. Да, десетки милиони американци нямат възможност да се лекуват дори от леко заболяване, тъй като  не са осигурени. Останалите имат сигурно най-хубавите болници в света.
Училища в бараки и приказни училища, които не могат да си похарчат бюджетите.
Струва ми се, че наследеният след Втората световна война снизходителен поглед от САЩ към Европа вече е без основание. И от двете страни на океана животът има предимства и недостатъци. С времето разбирам колко са важни някои елементи от европейската традиция, на които съм се присмивал или поне не съм ги оценявал. Безплатното здравеопазване например: тази неоценима възможност да отидеш на лекар, която в Америка често е лукс, опасно финансово начинание.
Добавено през 2017-та: европейците плащат големи данъци, но ги получават обратно, като социални услуги. Американците не виждат нищо от данъците си. Всичко отива за въоръжаване, разузнавателни служби, не остават пари за поддръжка на инфраструктурата, да не говорим за развитието й.
Средната американска кола е на 11 години,  средната европейска е под 8.

В Европа има по-големи отпуски, по-достъпни детски градини, което води до по-малко стрес и по-добро качество на живота.

Благодарение на Холивуд и сякаш вродения талант за маркетинг у всеки американец, САЩ създават за себе си образ, който е леко украсен. След като поживях тук, започнах с други очи да гледам на видеоклиповете и филмите. Камерата някак замазва, прави мизерното да изглежда cool. Небоядисаните стълбове, разнебитените фасади... камерата никога не спира на тях. А с няколко знаменца, транспаранти и големи рекламни табели търговската улица на някой малък град може да изглежда красива и кокетна, макар сградите да са грозни картонени хамбари.

В същото време кадрите от някоя държава, която трябва да бъде представена като мизерна, са наистина ужасяващи. Потърсете в американските медии някой нормален кадър от България или Украйна. Едва ли ще намерите! Всъщност

Така у американците се създава усещането, че само те живеят в развита страна, а другите държави са общо-взето... изостанали. И в резултат, примерно 70% от американците изобщо нямат интерес да пътуват извън страната! Само 20% имат паспорти.

Това едва ли е част от някакъв таен пропаганден план, защото в същото време скрити за света остават прекрасните квартали и градове на Америка! Понякога ги показват карикатурно - като безброй нанизани еднотипни къщи, където еднотипни същества бродят с еднотипните си коли. Но всъщност не всички квартали са такива, пък и много бързо след като се заселят тези къщи и дворове придобиват индивидуалност, оцветяват се и раззеленяват, и се превръщат в квартал с душа и хармония. Почти винаги наблизо има езеро или река, гладки зелени поляни, храсти, чешмички и пейки в безупречно състояние. Това пък, по някаква причина, просто го няма във филмите и в клиповете. Просто тези хора и тези места не са интересни. Много повече приключения се случват на един наркодилър, отколкото на снабдител или ИТ специалист. А за мен това е истинската Америка. Цитирам по памет Фарид “Закария: "Докато в други страни са създали дворци и показни паметници, Америка е създала еднофамилната къща с два гаража". Това е най-голямата забележителност тук! И понеже повечето българи, всъщност всички, които познавам, непременно се озовават в този кръг, в тази среда, смятам, че е честно да кажем: "В Америка е много хубаво!".

Ако смятате, че принадлежите към този кръг, тръгвайте към Америка! След 3 или 5 години той ще ви приеме. Ако ще се занимавате с кво да е, нямате сериозна професия, нито желание да учите език, ако ще се бодете и татуирате от сутрин до вечер, ако ще вършите далавери, по-добре не се хабете да идвате. Най-вероятно ще мизерствате и ще се върнете разочаровани. Не казвам, че всички, които се връщат, или не успяват, са такива. Но май всички, които са такива, не успяват.

580 Arapaho Rd.

Случайно се озовах на това безжизнено място - обичайният търговски комплекс от ниски сгради, нищо интересно, подминаваш без грам внимание.
Аз обаче знаех, че там ще има събитие и търсейки къде е то се наложи да разгледам внимателно търговските обекти в този комплекс. Текс-Мекс ресторант, билярдна зала, хука (наргиле)-бар и някакво подобие на антикварен магазин.
Събитието се оказа скрито в антикварния магазин, зад завеса, която скриваше голяма зала. Приемаха само в брой, та се наложи да търся АТМ по съседните заведения. Така влязох и в наргиле-бара и в билярдната зала. Освен обичайните усмихнати и приятелски настроени юнаци на входа, заведенията бяха готини и се почувствах веднага в свои води.
Особено ми хареса билярдната зала - макар и здраво опушена, но с една спокойна атмосфера, където би изкарал хубава вечер с приятели.
Нагазвам във водите на нощния живот в Далас много бавно, но всяка крачка носи прекрасни открития.
Първите 2-3 години отделих на кулинарните приключения. Имаме късмета да живеем в Адисън, където има много ресторанти, и не се налага да караме 10-20 мили, за да вечеряме. Въпреки, че много още ми предстои, все пак за 3 години съставих прилична картина на местата с хубаво хапване. Откривах баровете и рибните заведения, мексиканските ресторантчета и тексанските барбекю-кръчми. Страхотно е! Много уважавам уменията на българските ресторантьори, но за радост в Далас не чувстваме празнота, в този шарен ландшафт не ни липсва нищо. Най-се радвам, че когато започнат да идват приятели, ще имам къде да ги заведа и какво да им покажа.

Отвън изглежда, меко казано, необещаващо :)

Обаче на Арапахо 580 са събрани накуп друг вид заведения. Сцената на "House of Poets" (антикварният магазин) например събира любители-артисти, които изнасят най-разнообразни номера - цирк, поезия, музика, комични гегове. Така че изпълнителите са и публика, някаква много артистична и приятна сган, която си носи пиенето от отсрещната бензиностанция (нали сме в антикварен магазин, не се сервира нищо), и е насядала по разхвърляните столове и маси или по земята. Можеш наистина да си проветриш главата на това място.
Ъпдейт: Къщата на поетите бе впоследствие затворена, продължава да е антикварен магазин.

Билярдната зала The Billiard Den беше пълна с хора в понеделник вечер, които кротко си пийваха бира и си мереха силите на билярд или дартс. Беше някак квартално, непретенциозно и уютно.

Наргиле-баровете не са ми слабост, но този беше някак приятно разхвърлян, с разнообразни меки мебели, сякаш си в тавана на някой артист.

The Peace Pipe Hookah bar

Търсим места, които да ни създават чувството, че сме вкъщи, и се оказва, че Далас има доста такива.

Още една разлика

Американските президенти непрекъснато са сред хората. Всеки ден съобщават как Обама или Байдън се срещнал с някой човечец - я пострадал от природно бедствие, я проявил се с нещо, я просто го поканили някъде си, в някое училище да открие учебната година. Влиза в заведения, пие бира, играе с децата... Хората се снимат с него, казват му каквото имат. А той намира дума за всеки, дали ще е едно "Здрасти, как си", или по-сериозен разговор за състоянието на местния бизнес примерно.
Заедно с представители на най-различни интереси участват в кръгли маси и обсъждания на всякакви въпроси.
Колкото и да е високо съдържанието на маркетинг в тези сцени, те са и жива демокрация, реално познаване на проблемите от много страни, вслушване в различни гласове.
Тази култура дотолкова е проникнала духа на американската политика, че от години изявите и речите на американски политически представители са на фона на хора. Войници, работници, жени или деца, разположени около тях, на същото ниво.
В българската политическа традиция това не съществува. Когато някой стане министър-председател или президент, мястото му е на трибуната. После се прибира в палатите си и отвисоко се грижи за държавата. Понякога кани журналист и говори с него. Да сте виждали Бойко Борисов - най-народният от съвременните ни политици, да пие бира с граждани? Помня как премина бързешком през центъра на Пловдив с една делегация - до него Дянков, от другата му страна кметът... Защо не спряха да изпият по едно кафе в някое от безбройните заведения? Да поискат разрешение и да седнат на масата на някой човечец. Просто не е прието в България. За по-елитарните Симеон Сакскобурготски или Иван Костов да не говорим.
Това е един от признаците на традиционна демокрация. В страните, които харесваме, премиерите не живеят в каменни кули, а карат колело и се здрависват с хората.

Една разлика между България и Америка, или защо българските вестници са по-интересни

Американските медии не се занимават с далавери. Няма да прочетете за заменки, държавни поръчки без конкурс или подкупни министри. Не че ги няма, предполагам, че и тук се случват, но медиите предпочитат да изнасят сухи факти от съдебния процес. Така че дебатът е съсредоточен върху принципни въпроси. За или против

• аборта
• помощите за чужди държави. 
• кърменето 
• възобновяеми или фосилни енергийни източници
• увеличение на данъците
• и т.н.

Икономисти и учени редовно гостуват в медиите и коментират данни и събития. Обсъждат начините за справяне с дълга. Здравословно хранене и начин на живот. Какво става в Сирия. Т.е. обсъждат се понятия и събития. Никога няма да срещнете обидна дума за доказан мафиотски бос, педофил, убиец, камо ли за обществен деец. В най-тежкия случай четем "тежка критика" като "Пол Райън обещаваше, че няма да допусне данъчни увеличения, а гласува за тях." И това - в радикално консервативен уеб-сайт, където изказванията са по-крайни. По всичко личи, че американските медии имагт по-голямо доверие на читателите си и ги оставят да направят изводите сами.
В България, вероятно защото никой не разчита на правосъдието, обвиненията и оправданията се изнасят по медиите. Разбира се, дебатът е рядко на принципна основа, води се на почти лично ниво. Обсъждат се личности. По-точно, ругаят се. Това прави медиите интересни, "пиперливи".
Този тон съответства и на начина, по който общуваме помежду си. Лесно преминаваме към обиди, докато американците си казват всичко с усмивка и вежлив тон. Това сваля стреса в ежедневието. Ние непрестанно воюваме. Те разговарят.