Американските президенти непрекъснато са сред хората. Всеки ден съобщават как Обама или Байдън се срещнал с някой човечец - я пострадал от природно бедствие, я проявил се с нещо, я просто го поканили някъде си, в някое училище да открие учебната година. Влиза в заведения, пие бира, играе с децата... Хората се снимат с него, казват му каквото имат. А той намира дума за всеки, дали ще е едно "Здрасти, как си", или по-сериозен разговор за състоянието на местния бизнес примерно.
Заедно с представители на най-различни интереси участват в кръгли маси и обсъждания на всякакви въпроси.
Колкото и да е високо съдържанието на маркетинг в тези сцени, те са и жива демокрация, реално познаване на проблемите от много страни, вслушване в различни гласове.
Тази култура дотолкова е проникнала духа на американската политика, че от години изявите и речите на американски политически представители са на фона на хора. Войници, работници, жени или деца, разположени около тях, на същото ниво.
В българската политическа традиция това не съществува. Когато някой стане министър-председател или президент, мястото му е на трибуната. После се прибира в палатите си и отвисоко се грижи за държавата. Понякога кани журналист и говори с него. Да сте виждали Бойко Борисов - най-народният от съвременните ни политици, да пие бира с граждани? Помня как премина бързешком през центъра на Пловдив с една делегация - до него Дянков, от другата му страна кметът... Защо не спряха да изпият по едно кафе в някое от безбройните заведения? Да поискат разрешение и да седнат на масата на някой човечец. Просто не е прието в България. За по-елитарните Симеон Сакскобурготски или Иван Костов да не говорим.
Това е един от признаците на традиционна демокрация. В страните, които харесваме, премиерите не живеят в каменни кули, а карат колело и се здрависват с хората.
No comments:
Post a Comment