Една разлика между България и Америка, или защо българските вестници са по-интересни

Американските медии не се занимават с далавери. Няма да прочетете за заменки, държавни поръчки без конкурс или подкупни министри. Не че ги няма, предполагам, че и тук се случват, но медиите предпочитат да изнасят сухи факти от съдебния процес. Така че дебатът е съсредоточен върху принципни въпроси. За или против

• аборта
• помощите за чужди държави. 
• кърменето 
• възобновяеми или фосилни енергийни източници
• увеличение на данъците
• и т.н.

Икономисти и учени редовно гостуват в медиите и коментират данни и събития. Обсъждат начините за справяне с дълга. Здравословно хранене и начин на живот. Какво става в Сирия. Т.е. обсъждат се понятия и събития. Никога няма да срещнете обидна дума за доказан мафиотски бос, педофил, убиец, камо ли за обществен деец. В най-тежкия случай четем "тежка критика" като "Пол Райън обещаваше, че няма да допусне данъчни увеличения, а гласува за тях." И това - в радикално консервативен уеб-сайт, където изказванията са по-крайни. По всичко личи, че американските медии имагт по-голямо доверие на читателите си и ги оставят да направят изводите сами.
В България, вероятно защото никой не разчита на правосъдието, обвиненията и оправданията се изнасят по медиите. Разбира се, дебатът е рядко на принципна основа, води се на почти лично ниво. Обсъждат се личности. По-точно, ругаят се. Това прави медиите интересни, "пиперливи".
Този тон съответства и на начина, по който общуваме помежду си. Лесно преминаваме към обиди, докато американците си казват всичко с усмивка и вежлив тон. Това сваля стреса в ежедневието. Ние непрестанно воюваме. Те разговарят.