Добре ли е в Америка?

Около половината американци принадлежат към средната класа, а тя живее много добре. Няма нужда да ви пускам тук снимки на красивите квартали и градчета, където живее средната класа. Къщите, макар и от картон, са удобни за живеене, обзаведени като в каталог, зеленината е прекрасна. Доходът им е около 100 000 долара на година, и след сметките и вноските за кола/къща им остават хиляди долари на разположение. Могат да ходят на почивка и заведения, да ползват всевъзможни услуги. Животът им е сигурен, виждат престъпност само в новините и по филмите. За такъв живот мечтаем повечето хора. Понеже в обозримото бъдеще такъв живот е невъзможен в България, напуснах и се преместих, където това вече е действителност.
Не дойдох наготово! Започваш от нула, трябва всичко сам да изградиш. Никой не ти дава нито работа, нито добра заплата, нито ти подарява кола, нито ти обзавежда къщата, само защото си дошъл в Америка. Трябва всичко сам да направиш. Трябва да си купуваш прибори, одеала, дрехи, компютри... всичко. Трябва не просто да "владееш" английски, а да ти стане като майчин език - да се шегуваш на него и да се обясняваш ясно във всяка ситуация.
Разбира се, получихме много помощ от стари и нови приятели, българи и американци, под формата на мебели, дрехи, приятелство. Държавата ни даваше пари за храна и ни помагаше да плащаме за детска градина.  Това е значима подкрепа, но не може да замени твоя принос.
Има едни 47 % американци, които са бедни. Живеят в евтини апартаменти или разпадащи се къщи, в мизерни условия. Хлебарки, олющени стени, висока престъпност са неизменна част от живота им. Толкова са бедни, че в България трудно ще намериш такива. Разчитат на помощ от държавата, от фондации. Повечето са черни, и въпреки всевъзможните програми за предоставяне на улеснен достъп до образование и работа, не успяват да се справят. Републиканският кандидат за президент Мит Ромни ги нарече неспособни да управляват живота си, и го обругаха заради тези думи.
И нарицателният 1%, където отиват по-голяма част от парите.

Така че вярно е и, че Америка е богата и изобилна, напредничава и иновативна, както и че е абсурдно мизерна и изостанала. Знаете, че влаковете са изцяло на нафта примерно, няма електрически. И че Интернетът е бавен и скъп - на повечето места. И че здравното осигуряване е недостъпно за бедните. Да, десетки милиони американци нямат възможност да се лекуват дори от леко заболяване, тъй като  не са осигурени. Останалите имат сигурно най-хубавите болници в света.
Училища в бараки и приказни училища, които не могат да си похарчат бюджетите.
Струва ми се, че наследеният след Втората световна война снизходителен поглед от САЩ към Европа вече е без основание. И от двете страни на океана животът има предимства и недостатъци. С времето разбирам колко са важни някои елементи от европейската традиция, на които съм се присмивал или поне не съм ги оценявал. Безплатното здравеопазване например: тази неоценима възможност да отидеш на лекар, която в Америка често е лукс, опасно финансово начинание.
Добавено през 2017-та: европейците плащат големи данъци, но ги получават обратно, като социални услуги. Американците не виждат нищо от данъците си. Всичко отива за въоръжаване, разузнавателни служби, не остават пари за поддръжка на инфраструктурата, да не говорим за развитието й.
Средната американска кола е на 11 години,  средната европейска е под 8.

В Европа има по-големи отпуски, по-достъпни детски градини, което води до по-малко стрес и по-добро качество на живота.

Благодарение на Холивуд и сякаш вродения талант за маркетинг у всеки американец, САЩ създават за себе си образ, който е леко украсен. След като поживях тук, започнах с други очи да гледам на видеоклиповете и филмите. Камерата някак замазва, прави мизерното да изглежда cool. Небоядисаните стълбове, разнебитените фасади... камерата никога не спира на тях. А с няколко знаменца, транспаранти и големи рекламни табели търговската улица на някой малък град може да изглежда красива и кокетна, макар сградите да са грозни картонени хамбари.

В същото време кадрите от някоя държава, която трябва да бъде представена като мизерна, са наистина ужасяващи. Потърсете в американските медии някой нормален кадър от България или Украйна. Едва ли ще намерите! Всъщност

Така у американците се създава усещането, че само те живеят в развита страна, а другите държави са общо-взето... изостанали. И в резултат, примерно 70% от американците изобщо нямат интерес да пътуват извън страната! Само 20% имат паспорти.

Това едва ли е част от някакъв таен пропаганден план, защото в същото време скрити за света остават прекрасните квартали и градове на Америка! Понякога ги показват карикатурно - като безброй нанизани еднотипни къщи, където еднотипни същества бродят с еднотипните си коли. Но всъщност не всички квартали са такива, пък и много бързо след като се заселят тези къщи и дворове придобиват индивидуалност, оцветяват се и раззеленяват, и се превръщат в квартал с душа и хармония. Почти винаги наблизо има езеро или река, гладки зелени поляни, храсти, чешмички и пейки в безупречно състояние. Това пък, по някаква причина, просто го няма във филмите и в клиповете. Просто тези хора и тези места не са интересни. Много повече приключения се случват на един наркодилър, отколкото на снабдител или ИТ специалист. А за мен това е истинската Америка. Цитирам по памет Фарид “Закария: "Докато в други страни са създали дворци и показни паметници, Америка е създала еднофамилната къща с два гаража". Това е най-голямата забележителност тук! И понеже повечето българи, всъщност всички, които познавам, непременно се озовават в този кръг, в тази среда, смятам, че е честно да кажем: "В Америка е много хубаво!".

Ако смятате, че принадлежите към този кръг, тръгвайте към Америка! След 3 или 5 години той ще ви приеме. Ако ще се занимавате с кво да е, нямате сериозна професия, нито желание да учите език, ако ще се бодете и татуирате от сутрин до вечер, ако ще вършите далавери, по-добре не се хабете да идвате. Най-вероятно ще мизерствате и ще се върнете разочаровани. Не казвам, че всички, които се връщат, или не успяват, са такива. Но май всички, които са такива, не успяват.