Ню Йорк

От многото интересни места по света като че ли най-съкровено исках да отида в Ню Йорк. И Токио, и Шанхай, ме влекат, и безброй малки островчета и големи мегаполиси ме чакат, но Ню Йорк винаги е бил Центърът на света, и ако не бях отишъл там, щеше да е голям неуспех и пропуск.
Сигурно е заради филмите. Израсли сме с копнеж по американското и още не мога да го заситя. Затова, когато пак казаха, че ме командироват в Рачестър, щата Ню Йорк, помолих на връщане да мина през Ню Йорк. От фирмата не възразиха, Сергей се зарадва и предложи подслон, така че мечтата се сбъдваше.
Рочестър - седалището на Кодак, още през 2010-та изглеждаше зле. Тогава не направих снимки, но сега бях с хубав фотоапарат и мога да разкажа цял очерк за този приятен град, разположен около водопад, с разхождащи се по улиците хора (не се чудете, за идващия от Тексас пешеходците са извънредно обстоятелство).

Град на водопад. Рочестър е прекрасен, макар и да преживява трудни времена.

Нашта група

Семинарът, на който бях изпратен, събира фотопечатарския бизнес от цяла Америка, затова всяка вечер, след заниманията, се събират групи и забиват по кръчмите, които нито са малко, нито лоши. Воден от верни приятели, твърдо се установих в "Динозавъра" - рокерски бар с блага атмосфера и грамадни порции вкусни яденета. Криза-не криза, барът винаги е препълнен с весели и приятни хора. В нашия случай, понеже доста представители на фирми показват продукцията си на нашата конференция, на масата се хвърлят фирмени кредитни карти, поръчва се на едро и с тези темпове дори аз се уморих още на втората вечер и избягах от тези безкрайни гощавки.
Пуснах се по "главната" и скоро стигнах до джаз-фестивал на открито. От другата страна на улицата имаше заведения, където избрах маса и си направих тиха самотна вечеря, беше много хубаво.
Фалитът на Кодак мачка града, но хората имат дух, общината им организира непрекъснато развлечения и хората изглеждаха някак енергични и с настроение.
Ето все пак няколко кадъра от центъра, където всичко е затворено и фалирало.

За финал оставям тази впечатляваща снимка от малкия водопад, където се беше заклещило това голямо дърво.

 Едва изчаках да свърши конференцията в Рочестър, и полетях към Ню Йорк. Сергей ме чакаше с прекрасния си Приус, закара ме до тях и излязохме тримата с жена му. Решихме да ползваме метрото и да ходим из Манхатън. Така и трябваше.

И ето ме там.

Очаквах на Тайм Скуеър да е по-голямо стълпотворение, но в събота сутрин беше още спокойно. Поседях си в Центъра на света и си тръгнах доволен.

Понеже все гледам да съм реалист, очаквах Ню Йорк да е по-вехт. Оказа се добре поддържан, а пък Манхатън направо грее. Изумителен, респектиращ, красив, приятен, човешки... и още много хубави думи заслужава Ню Йорк. Сградите са по-красиви, отколкото в Далас, и някак по-естествено седят. Вижда се, че е кът мястото, и затова строят нагоре. При нас, в Тексас, място колкото искаш, затова небостъргачите са малко неуместни и стоят като чужди тела. Далеч по-естествени са средно високите сгради и особено едноетажните къщи, започващи покрай центъра и стелещи се по квартали, градчета и други видове покрайнини.
На Тайм Скуеър си купих Пепси на същата цена като в кварталния Walmart. Ядохме пица, направена от мексиканци, ходихме на китайски и японски ресторант. Храната не беше скъпа по тези места, но наемите, застраховките, токът са чувствително по-скъпи, сравнени с тези в Тексас.
Вечерта ходихме до новата Кула, макар в събота вечер, без никого да питаме и без никой да ни спре, влязохме в съседен небостъргач, наречен Международен финансов център, откъдето би трябвало да се виждат двете дупки с вода, изливаща се в тях - местата, където са били двете Кули на СТЦ. Ужасно тъжно е това място, макар всички да изглеждат безгрижни. Разходихме се из този небостъргач и си тръгнахме, озадачени как американците никога няма да се научат да бъдат строги и да забраняват достъпа до такива места на разни загубени туристи. На излизане снимах новата кула на новия СТЦ, когато намеря снимките ще ги сложа.
Не знам дали ми се ходи пак там, но ми хареса много. Вече търся по-спокойни места и Тексас ми харесва. Но ако бях на 20 години, щях да избера Ню Йорк.